A quick, easy read at 207 pages. Full of interesting ideas that will stay with me.

Recommended. ( )

Предполагам, никой от вас не е дотолкова глупав, та да вярва, че това, което говорят по медиите и това, което повечето хора вярват, е всъщност фактическото положение на нещата. Но всички ние имаме определен начин на мислене, приемаме дадени твърдения за факти и някои изводи за очевидни, без да си правим труда да помислим върху тях…

Във Freakonomics, икономиста Стивън Левит и журналиста Стивън Дъбнър дават следния пример – вие имате две малки сладки дечица и съседите ви от двете страни имат деца на приблизително същата възраст. Едните съседи имат басейн и вие често пускате вашите деца да ходят на гости, за да се къпят в басейна. Не ги пускате да ходят у другите съседи обаче, защото бащата е бодигард и ловец и има в къщи пистолет и ловна карабина – и вие се страхувате, че децата може някой път да се изплъзнат от вниманието на родителите, да се заиграят с оръжието и да се наранят.

Защото огнестрелното оръжие е опасно, а басейните са безопасни, нали така? Грешка – всяка година в домашни условия 100 деца се самонараняват с оръжие, но над 500 се давят в басейни (в САЩ), при това басейни имат много по-малко хора – съвсем просто изследване на броя нещастни случаи с деца, разделен на броя на домакинствата с огнестрелно оръжие и домакинствата с басейни показва, че има 200 пъти по-голяма опасност детето ви да се удави в басейна, отколкото да се застреля при игра с пушката.

Само че хората не осмислят проблема по този начин – за повечето от нас басейните са всекидневни, слънчеви, приятни и желани – виждаме ги често и ги асоциираме с приятни преживявания. Докато пушките са метални, страшни, миришат странно – повечето хора виждат пушка рядко и я свързват със смърт и опасност.

Същото поведение наблюдавам и аз, когато практикувам две от хобитата си – стрелба с въздушна пушка и с лък. Хората се плашат от пушката и се принуждавам да излизам извън града с нея, но сами пращат децата си да ме молят да пострелят с лъка и нямат нищо против да го правя зад блока. Пушката е въздушна, не е мощна и е изключително точна – шансът да уцеля някого случайно докато стрелям в мишената си и да го нараня е практически нула. Лъкът от своя страна е реплика на 66 паундов прабългарски боен лък – може да пробие човек от 50 метра и не е прецизно точен, така че вероятността за нещастен случай е много по-голяма. Но, както казах, пушките са страшни, метални и по филмите убиват, а лъковете притежават определен забавен и екзотичен образ…

Подобен начин на мислене е съвсем естествен и се среща много често – един пример е страхът от ядрената енергия въпреки, че има повече смъртни случаи от перки, отколкото от избухнали реактори или изтекла радиация, както и страхът от ядреното оръжие, въпреки че то практически не е използвано и само наличието му предотврати Студената война да се превърне в трета световна. Но перките са „екологични“ и обичайни, разбираме как действат, докато ядрената енергия е мистериозна, навява мисли за филми с мутанти и бомби, войни и смърт.

Стивън Левит и Стивън Дъбнър са си поставили за цел да използват икономическия начин на мислене, за да дадат отговори на различни житейски въпроси от други области. Freakonomics не дава безкрайно много информация – само посочва десетина примера на изследвания на Стивън Левит, но те кара да погледнеш с други очи на най-различни проблеми, които ежедневието ти поставя и те кара да се замислиш по-дълбоко за причината нещата да се случват. Freakonomics е книга за любопитния ум, който не приема конвенционалните и общоприети отговори, а търси истината чрез нетрадиционното вглеждане във фактите. ( )

Was in the running for a fifth star, especially for how the book breaks down reams of data into bite-sized chunks. There is a lot of trust to be placed in the authors that they are not skewing anything, except they cite their data sets and are also advocating methods of looking at incentives and patterns to find hidden relationships. Even if one of their stories doesn't pan out, the overall effect is eye-opening.

However, there are a couple of times in the book that Levitt takes pains to acknowledge the many contradictory studies and experts in a given field (parenting, education) before switching gears to, "anyway, here's a study that says..." and exploring its ramifications. I appreciate the self-awareness of the authors as they touch on fields crowded with commentary and research, but too many disclaimers can muddy the water.

I listened to the audiobook version and found it to be clear, pleasant, sometimes challenging brain candy while commuting. ( )

I am not a believer of the "numbers don't lie." I think they lie and get manipulated all the time. But the numbers used in this book are fascinating in the way watching a car accident is fascinating: you are disgusted but can't look away. ( )

Good point: This book turned out to be mostly about data mining.
Bad point: I was hoping to read a book about economy for dummies.
Good point: It was fun to read, with lots of silly factoids.
Bad point: the factoids were not all that interesting for people outside of the USA.
Good point: It gave me nice ideas for data mining projects.
Bad point: the cheese. It was everywhere.
Bad point: the ending of each chapter contained at least one paragraph singing praise of Mr. Levitt. Really. I don't care if he's child prodigy / genius / revolutionary. I'm interested in his work, not his person. It's not bloody Bertrand Russell. Let his brilliancy speak for itself.
( )